Блоговодител - кулинарен пътеводител

Вкуснотийки с ИНА

Вкуснотийки с ИНА
Вкуснотийки с ИНА

Ботаническата градина - гр.Балчик
















Когато преди няколко години посетих Ботаническата градина за първи път, нямах почти никакава информация, но след видяното и преживаното реших да се поразровя и да науча историята на това приказно местенце, която се оказа доста интересна...


"...Бившата лятна резиденция на Мария де Единбург представлява внушителен комплекс от  архитектурни и исторически паметници и паркови елементи. Парковият комплекс е изграден по време на румънската окупация, когато градът се превръща в курорт, предпочитан от румънската аристокрация. През 1924 г. Мария се влюбва в това кътче земя между балчишките скали и морето. При първото й посещение тук вече са изградили своите вили някои известни румънски фамилии  и хора на изкуството (скулпторът Фредерик Щорк, архитектът проф. Смъръндеску, княз Сатмаре) и градчето се оформя като любима дестинация на румънската интелигенция. „Цял живот съм мечтала за такова място, представяйки си, че то може да бъде открито само в Италия, а ето го тук в Балчик”, пише тя.  Балчик е и най-южната точка на новите румънски територии и кралица Мария решава, че мястото е стратегическо за изграждане на кралска резиденция. Тя купува първия крайбрежен терен от неговия собственик – букурещкия банкер Жан Крисовелони – и планира да построи един „артистичен каприз”, създаден според нейния собствен стил и вкус. 













Културният комплекс „Двореца“ 

Проектът за комплекса е възложен на известните италиански архитекти Америго и Августино, а строежът продължава повече от десетилетие, като завършва през 1936 г. Първата построена сграда е резиденцията на кралица Мария. Дворецът е забележителен със своята архитектура, в която хармонично се преплитат различни религиозни влияния и стилове – християнска, мюсюлманска и ориенталска линия, елементи от традиционната българска къща и византийската базилика, готически и мавритански детайли. Идеята за тази симбиоза идва от самата Мария, повлияна от бахайската вяра, според която религиите, половете и расите са равнопоставени, а  християнството и ислямът са последователни откровения на истинния Бог.
Изискването на Мария било целият комплекс да се впише естествено в хълма и в контекста на града. Старите мелници са реставрирани, а колелата им са превърнати в декоративни детайли. Новите постройки следват стила на заварените, като са вдигнати от балчишки камък и покрити с турски керемиди. Така е запазен живописният контраст на белите скали и червените покриви, характерен за града. Изградени са византийски православен параклис, римско–арабска къпалня–павилион, сгради, обрамчени с колонади, и вътрешни дворове в мавритански стил. Типично българската къща с чардак е допълнена с минаре. Множеството чешми са покрити с изящни мраморни медальони с митологични персонажи, изградени са многобройни каменни стълби, железни порти, лабиринти от плитки канали и водни огледала.









Комплексът представлявал един миниатюрен град,  разделен на две части: в западната се намират всички жилищни и административни постройки. От воденицата стръмна пътека водела към жилищата за придворните и персонала, които били обзаведени с вкус, не по-лошо от покоите на самата кралица. 







Отвъд тях били гаражите за колите и казармените помещения за войсковата част, която охранявала двореца.  До сградата, построена за жилище на дворцовия управител, били киното, пощата, телеграфът и винарната.  Няколко вили подслонявали гостите, синовете и дъщерите на Мария. Вила „Синята стрела” е построена през 1931 г. и се издига на ръба на скалата, над морския бряг. В нея по различно време са живели принц Николай – вторият син на кралица Мария, и принцеса Илеана – най-малката й дъщеря. Сега там са разположени галерия и дегустационна зала за вина. В комплекса имало и стопанска дейност – до избата от стотина кошера се добивал мед, а в лозята и градините растяли отбрани сортове плодове.

















На изток са разположени градините и параклисът „Стела Марис“. Границата между двата свята – на материята и духа, е сводестият каменен Мост на въздишките, който напомня едноименния мост във Венеция.  Според поверието, ако си намислите желание и преминете три пъти по него  със затворени очи, то ще се сбъдне.


Едно от най-интересните места е т.н. Нимфеум (Храм на водата), където кралица Мария посрещала празниците. Там звездите на нощното небе се отразяват класиво във водното огледало в центъра на храма. Триструйната чешма на северната страна на Нимфеума е съществувала тук преди градежа на Двореца и се вярва, че е лековита, а данните сочат, че е изградена през 1865 г.  Над чешмата има мраморна плоча с надпис: “Пийте със здраве бистра вода от тази нова чешма, построена благодарение на Асан Угли, син на Холед ага”.
Сред най-впечатляващите места  е и „сребърният“ кладенец „Гюмюш бунар“,  скрит зад ажурна врата и пазен от образа на Светата Дева. Старият бунар е затворен с тежък капак от желязо и Мария много обичала свежата вода от него.









До административната сграда на комплекса, върху каменна колона се извисява статуя на Св. Мартин – покровител на румънското кралско семейство.  В парка има множество водни басейни и каскади. В непосредствена близост до терасите е оформен водопад с височина на пада 25 метра. Друг, по-малък водопад, се спуска от „Градината на Аллах” през дебел зид в дълбок каменен басейн.











Разходката в комплекса е вълнуваща, а всяка стъпка изненадва с неочаквани лабиринти, малки пътеки, стръмни стълби, екзотични дървета и растения, водни огледала, пластики, мистериозни фигури и кръстове. Тайнствен оазис, в който можеш да откриеш място за всяко настроение и да вдъхнеш аромата на рози и море. Всяка градина има свое име и различно излъчване.  











От параклиса „Стела Марис“ се стига до градина с лилиуми, наречена „Градината с кръстовидното водно огледало”, издълбано като кръст в каменна тераса. Оттам белокаменни стълби отвеждат до „Гетсиманската градина“, заобиколена от цъфтящи през пролетта черни лалета,  редки дървета и храсти – хинап, райска ябълка, нар, смокини, холандски лалета, бегонии, кремове. Oт „Гетсиманската градина” през порти от ковано желязо се преминава в градината „Мави дълга“ (Синята вълна). Тя е изградена по протежение на най-ниската крайбрежна тераса между 1930 и 1933 г. Каменни пътеки разчертават градината на отделни кътчета. Тук расте магнолия, както и много ценен екземпляр за парка – котонеастър. Градината с водните лилии е наречена „Английския двор” и се пази от ледения морски вятър от масивни зидове.









Едно от любимите места на принцесата в двореца бил мраморният трон с гледка към морето. Според разкази на нейни приближени, тя обичала да седи там, взирайки се в морската шир. Това било мястото, на което Мария чакала своята последна любов –  арабина  Али. Няма категорични доказателства дали двамата са били любовници или просто приятели, но е факт, че той често посещавал Мария. Двамата се разхождали дълго или се усамотявали в „Пушалнята“, обзаведена в ориенталски стил, където кралицата и гостите пушели наргиле.




Ботаническата градина

Градината на Двореца  впечатлява с огромно разнообразие на видове, с пъстроцветност и създадени с много вкус композиции. Тя е дело на швейцареца Жул Жани, който до революцията бил градинар на руския император Николай II и се грижел за парка в имението Царское село край Петербург. Тук могат да се видят каучуково и книжно дърво и още над 3000 растителни вида. Изискването на Мария било сътвореното от човешката ръка да не нарушава красотата на местността и затова задачата на градинаря Жани била трудна –  да допълни даденостите на природата, но и да е с визията на европейските кралски паркове.
По-късно неговото дело продължава акад. Даки Йорданов, който основана Ботаническата градина през 1955 г. и допълва богатия растителен фонд, като нови растителни видове от цял свят и до днес постоянно обновяват градината. Голяма част от територията й притежава статут на Защитена местност, в която може да се наблюдават естествените екосистеми и да се оцени богатото биоразнообразие на региона.







Ботаническата градина е специализирана в развитието на тропични и субтропични екзоти и други уникални растения. Една от големите атракции са гигантските кактуси, експонирани на открито през топлите месеци – това е втората подобна градина в Европа, след тази в Монако. През 2012 г. отвори врати закрита постоянна експозиция кактуси, която работи целогодишно.












Интерес представляват и успешно климатизираните в градината екзотични видове като каучуково, бонбонено, книжно дърво, древно гинко, метасеквоя, едроцветна магнолия, лирово дърво, лимони, банани, папая. Емблематично е килимното зацветяване в „Градината на боговете“ и красиво оформените кътове, в които са представени едногодишни пролетни и летни цветя, алпийска и водна растителност, папрати, защитени и редки видове, лиани, цъфтящи и вечнозелени храсти. Забележителен е  и розариумът с разнообразни видове.





Сърцето на Мария

Мария  е личност, чиято съдба е тясно свързана с триумфите и трагедиите на Румъния през първата половина на ХХ век, а в биографията й историческите факти се преплитат с легендите.  Родена е на 29 октомври 1875 г. в Истуел Парк, графство Кент, като принцеса Мария Александра Виктория Единбургска. Нейното кралско потекло свързва Англия, Русия и Румъния – дъщеря на херцога на Единбург и Кобург – Алфред и княгиня Мария Александровна, тя е внучка на английската кралица Виктория и на руския цар Александър II. Сключва политически брак с румънския крал Фердинанд де Хохенцолерн, но животът в румънския двор й бил чужд. Мария била силна личност, разкрепостена, образована, с разностранни интереси. Хоби й е рисуването, пише мемоари и публикации за пресата. Майка на шест деца, тя е любимка на народа заради своята доброта, мъдрост и скромност. На 49-годишна възраст Мария избира Балчик, за да създаде собствен свят – романтично място, където можела да се почувства у дома, далеч от интригите на придворния живот. В двореца тя влага цялото си въображение, ексцентричност и усет към интериора. „Балчик беше моето завръщане при морето – моята първа любов. Родена на остров, душата ми страстно жадуваше за морето“, пише тя.
Носят се много легенди за живота на Мария в двореца. Тя организирала пищни търщества, на които събирала хора на изкуството и представители на румънската аристокрация, а срещите били придружени с много опиум. Според мълвата в нея бил влюбен принц Кирил – брат на Борис III. Многобройни са историите и скандалите около романтичните й връзки.
Във всички случаи това тайнствено, романтично и магнетично място е пробуждало мечтателност и съзерцателност у Мария. Затова  тя решава след смъртта сърцето й да остане тук, където е прекарала паметни мигове. Волята й е изпълнена и когато кралицата умира на 63 години, сърцето й е положено в златно ковчеже в параклиса „Успение Богородично“.  Параклисът „Стела Марис“ е последното обиталище на Мария – сърцето й остава в любимия дворец на брега. След връщането на Южна Добруджа на България, сърцето на кралицата е препогребано в замъка Бран в Румъния.
"Жената Днес"







...За това, когато окончателно взехме решение, къде ще почиваме през изминалото лято вече знаех, че ще посетим и Ботаническата градина. Децата бяха в Созопол на едноседмично състезание и ние, за да не останем по-назад..., събрахме с Венци куфарите и отпрашихме на така дълго чаканата морска почивка - номер 1 /номер 2 - цялото семейство/. Бяхме решили, че освен излежаването на плажа с цел релаксация и събиране на тен /естествено/, ще посетим и някои културно-исторически и природни забележителности. Спирахме тук и там, не бързахме, наслаждавахме се на красотите на страната ни, на хубавото време, на лежерното състояние в което бяхме изпаднали и разбира се един на друг /все пак това беше нашата романтична ваканция/.
Посетихме стари приятели, прекрасни плажове, спирахме във всяко градче и курортче на път към крайната ни точка. Незабравими моменти...
И така, един от дните си бяхме отделили за разглеждане на Ботаническата градина в град Балчик /след това и плаж, разбира се :))/.
Още с прекрачването на входа, се открива невероятна красота. Всичко е толкова чисто, подредено и направено с любов и желание. Сякаш си в приказка, заобиколен от толкова много различни видове цветя, дървета и красиви стари къщи. А гледката към морето е удивителна - безграничен морски хоризонт.

Препоръчвам ви да направите разходката си по-рано сутрин или през по-късния следобед, когато слънцето не е толкова силно. Защото, за да разгледате всичко ще ви трябват минимум 2 часа. Също така препоръчвам да започнете от горния вход първо, защото по този начин, разхождайки се ще слизате на долу /ако влезете през входа откъм морето - ще се изкачвате нагоре/ и пред вас ще се разкрива прекрасният морски изглед и второ, защото когато приключвайки с разглеждането на градината, ще излезете през изхода /входа/ от към морето, който е точно на морската алея на град Балчик. Която, също е толкова красива и привлекателна за раходка и по този начин може да се настаните в някое от многото кокетни ресторантчета на брега на морето и релаксирайки да изпиете кафето си или да вечеряте, наслаждавайки се на романтичния морски залез.













Цените на билетите през миналото лято бяха - 8 лв. за Ботаническата градина и 6 лв. за Двореца.



Желаем ви, незабравими мигове из Ботаническата градина !

                                                                .............