Вкуснотийки с ИНА и още нещо...: КАЗАНЛЪК

Не знам от къде да започна тази публикация...

Толкова много спомени, толкова много емоция и чувство на удевлотвореност.

Може би, трябва да започна от начало...

Родена съм в гр.Казанлък.

Половината си детство прекарах там, след това се наложи да се преместим в друг град.

Бях на почти 10 години, когато напуснахме. И сега завръщайки се след толкова много години, ми стана толкова мило и мъчно. Да се завърнеш там където си роден, където са били едни от най-чистите ти и невинни детски спомени, неописуемо е. То е като взрив на емоции.

Площада с неговите централни улички, Розариума, Тракийската гробница, парк Тюлбето, Художествената галерия, домът ни, детската градина, Основното ми училище "Георги Кирков" и разбира се завод Хидравлика /работното място на майка ми/.

И помних, помних почти всичко.

През годините, единствено съм минавала попътно през града, по работа или до близкото с.Средногорово, където баба ми и дядо ми имаха къща.

Разбира се, градът е много променен от към нови сгради, фасади, озеленяване, но тези които най-много ме вълнуваха си бяха там, точно на мястото си.

И сега докато пиша тези редове, ме обгръща едно топло чувство.

Но преди да ви разходя из Казанлък, малко история и интересни факти...

Казанлък е център на Розовата долина. В града се намира най-голямата и най-добре запазена в страната Тракийска гробница, включена в списъка на ЮНЕСКО и Музеят на розата. Наблизо е античният град Севтополис и Долината на тракийските царе.

Първото селище на територията на днешния град възниква през новокаменната епоха (неолита). През енеолита и бронзовата епоха животът на селището продължава. През V-IV век пр. Хр. тракийският град Севтополис, носещ името на тракийския цар Севт I.

Днес градът се намира под водите на язовир „Копринка“, на 5 км западно от града. Разкрит е при строителните работи на язовира.

Днешният Казанлък е възникнал в края на XIV век на левия бряг на Старата река.

До края на XIX век градът е бил известен с производството на розово масло, казанджийски изделия, аби и гайтани. Единствено на територията около Казанлък маслодайната роза, пренесена от Индия през Персия, Сирия и Мала Азия, намира благоприятни условия за развитие – висока влажност, подходяща температура и леки песъчливи канелено-горски почви.

Казанлък става център на розопроизводството в България, а казанлъшкото розово масло добива известност, като печели златни медали на изложенията в Лондон, Филаделфия, Париж, Милано и Антверпен.

През 2004 г. проф. Георги Китов открива в могилата Голямата Косматка край Шипка (град) златната маска на Терес I и бронзовата глава на Севт III. Това значимо откритие обуславя непрестанния наплив на туристи към община Казанлък. Откритията на проф. Г. Китов, Тракийската гробница, древният град Севтополис, както и редица други исторически паметници, правят община Казанлък привлекателна дестинация както за българските, така и за чуждестранните посетители.

Сегашното име на Казанлък датира от османското му създаване и произлиза от турското Акче Къзанлар (akçe kızanlar – бели момичета), когато султан Мурад I съзира посрещащите го момичета. В началото на XV век използваното име на града в османски документи е Акче Къзанлък. Съвременният начин на изписване на името се свързва с руските войски, които провеждат няколко военни действия в района на Балканския полуостров. Това било съпроводено с изготвянето на топографски карти. В тях руските военни вписват градчето с характерната славянска транскрипция и така в Акче Къзанлък буквата „ъ“ е заместена с „а“ и приема името Казанлък. Така постепенно името Акче Къзанлък се замества от използваното и днес Казанлък.

Цитат на "Уикипедия"

Може би, февруари не е най-подходящото време за представяне на лика на града, но обещавам ще се върна, когато е топло, когато дърветата са се раззеленили и розите са нацъфтели, за да мога да го видя още по-красив и вдъхновяващ, за да мога да го покажа и на вас в цялата му красота.

Заповядате с мен, да се разходим.... в Казанлък...

Площад „Севтополис“ - центъра на главната и пешеходна зона. Тук се намира и емблематичния за времето си хотел "Казанлък".

Хотел „Казанлък" е открит през 1980 година за домакинството на града на розите на Световно първенство по парашутизъм. Оттогава до сега той е е един от символите на града на розите за стотици туристи.

Спомням си, че в моите детски представи той беше много величествен, а какъв Кореком имаше само, на партерното му ниво... Ние децата стояхме, като залепени и не можеше да откъснем очи от шоколадите "Тоблерон", шоколадовите яйца и кенчетата на Кока-Кола.

От площада, се разклоняват две пешеходни улици, по които има за всеки по нещо - магазини за дрехи, за сувенири, аптеки, оптики, заведения, малък парк, банки, Читалище-то. На едната от тях се намира и домът на моите баба и дядо, както и нашият втори дом.

От дясно е кооперацията в която живееха моите баба и дядо.

Вторият ни дом. Доста променен. Имаше страхотен балкон към главната улица.

А точно срещу нея, правеха най-вкусните къдрави пържени картофи.

А тук на тази снимка, в дясно покрай магазинчето, по тясна уличка се стигаше до...

...най-уникалната Мекичарница!

Не мога да повярвам, че постройката все още е на мястото си. Върнах се назад в годините... В събота майка ме пращаше до Мекичарницата за "парещи" мекици. Редяхме се на опашки за тези уникални мекици. Те свършваха на момента. Продавачката дори не можеше да смогне , да ги извади, да се отцедят от мазнината. Гребваше с голяма решетъчна лъжица във врящото олио, слагаше мекиците върху нарязан лист амбалажна хартия, поръсваше ги с пудра захар, която се намираше в бурканче от бебешко пюре с надупчена с пирон капачка, след това ги прибираше в найлонов плик и аз бях най-доволното 8 годишно дете, прибирайки се с топли и пухкави мекици.

За съжаление, поради епидемичната обстановка, доста от тези търговски обекти, не работеха.

Ако застанете на площада с гръб към хотела и тръгнете по дясната пешеходна улица, ще се озовете точно пред Художествената галерия.

А ако застанете отново с гръб към хотела, но тръгнете по пешеходната улица, която е право пред вас, стигате до нейния край и на не повече от 200 м, вървейки само направо по следващата улица (минавате по пешеходна пътека), ще се озовете точно пред парк "Розариум". Общото разстояние от площад "Севтополис" и хотел "Казанлък" до Розариума е около 500 м.

Красота, бит и култура настанени на едно място.

Парка има много съвременен и красив вид, и е помислено за децата. Макар, че някога също беше много хубав и зелен. Беше пълен с катерушки, люлки, гъбки, имаше си даже и влакче.

Оказа се, че в Розариума има новопостроен музей - Музей на розата.

/Това беше наистина изненада за мен/

Единственият музей в света, посветен на маслодайното растение роза. В него се съхраняват над 15 000 експоната, свързани с розобера и розопроизводството от цяла България.

Една от най-големите атракции в музея е съд за розово масло, който за последен път е използван през 1947 г., но от него все още се разнася силен аромат на рози.

И днес розоберът е едно от най-важните събития в Розовата долина на България, което е съпроводено с множество празненства. Ежегодно тук се провежда Празникът на розата – един от най-атрактивните фестивали в България. Празникът на розата се празнува за първи път през 1903 г., като оттогава традиционно се провежда през първия уикенд на юни. Това е периодът, през който цъфти маслодайната казанлъшка роза. Събитието привлича хиляди гости в града и е свързано с много мероприятия – розобер, демонстрации на розоварене, международен фолклорен фестивал, празнично шествие и коронясване на Кралица Роза.

Розоберът в България се провежда през месец май. Започва рано сутрин, когато в разцъфналия розов цвят има роса, която съхранява розовото масло и е от съществена важност за извличането на екстракта от растението.И до днес, заради високото си качество, българското розово масло е сред най-предпочитаните суровини от френските парфюмерии.

Цитати на "bulgariatravel.org"